4 грешки с парите на родителите ми, които не искам да повтарям

Всеки прави финансови грешки, но ако не ги осъзнаем и не се поучим от тях, има голяма вероятност да ги повтаряме отново. Има и нещо още по-страшно – да ги предадем на нашите деца. В тази статия ще споделя за 4-те основни грешки на моите родители с парите, които аз не искам да повтарям, както и на какво уча дъщеря ми Кари.

Стойне Василев е независим финансов коуч, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на книгата „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК). 

1. Ниска финансова грамотност

Всеки родител прави най-доброто за своите деца на база на знанията и опита, с които разполага. За съжаление, финансовата грамотност в България не е на високо ниво. Основната причина е, че за нея не се говори много, а и не се изучава в училище. За мен това наистина е странно, защото на малко хора им се налага да използват в реалния живот синус, косинус или валентност на химичен елемент, но всеки ден работим с пари и правим финансови транзакции.

Има и още една причина финансовата култура на нашите родители, баби и дядовци, да е ниска и тя е, че те са отраснали във време, в което темата за парите е била табу, а „богатство“ си е била направо мръсна дума. Все пак, вече минаха близо 30 години от промените и има огромен обем от информация за умното управление на парите.

Аз и съпругата ми започнахме финансовото обучение на Кари още когато беше на 2 години и разбра, че странните кръгли метални парчета (левчета) може да ги размениш за нещо любимо. Сега тя е на 5 и половина години и участва активно в управлението на семейните пари. Също така, си има собствени спестявания (събрани от джобните и от бабите и дядовците), които решава как да използва.

2. Живот от заплата до заплата

Родителите ми не вярваха в спестяването, докато работеха. Като хора преживели няколко финансови кризи (включително една от най-тежките през 1996 година), те разчитаха, че заплатите им ще са достатъчни, за да си покриват нуждите и да остава някой лев и за почивка, ремонт или други житейски удоволствия. Когато се пенсионираха и получиха сравнително малки пенсии, които бяха около 35% от последните им заплати, нещата се промениха. Проблемът е, че с такива ниски доходи трудно се спестява.

Да не говорим, че всеки извънреден разход в семейството ни се покриваше със заеми от приятели и колеги на майка ми и баща ми (преди да започнат да теглят кредити). Следваха няколко тежки месеци при връщането на кредитите и после нещата продължаваха по същия начин. Всяко увеличение на заплатата или допълнителни пари се използваха за нов телевизор, видео или нещо подобно.

Аз и съпругата ми Ади излязохме от тази омагьосана въртележка, въпреки че доста години се въртяхме в нея. Сега успяваме да заделим голяма част от доходите ни и може да си позволим да не работим много години, а инвестициите ни да финансират месечните ни разходи. Така възпитаваме и дъщеря ни. Тя започна да спестява част от джобните си пари, когато беше на 4 години. Тогава поиска плачеща кукла от 60 лева. За мен, това не беше разумно, но все пак ѝ казах, че може сама да си я купи, ако спести 20 лева, а аз ще дам останалите. Трябваше ѝ около месец и половина, но накрая успя и си купи играчката. На всеки се хвалеше как сама си е събрала парите за нея, а и я пазеше доста по-добре от останалите си кукли.

3. Не инвестират

За поколението на моите родители думата „инвестиции“ има много значения, но най-често те я свързват с вложения в образование, здравеопазване или друга обществена дейност. Единствените „инвестиции“ на моите родители бяха жилището ни, една вила на село, пощенски марки, малко ценни монети (последните две са хоби на баща ми, но не мисля, че е изкарал пари от тях) и разбира се, две деца, които получиха добро образование.

Всъщност, забравих за една от „инвестициите“ на баща ми. В началото на 90-те години получаваше сравнително висока заплата и имаше пари в банката от продажбата на земеделски земи, с които трябваше да погасим кредита за апартамента, в който живеехме. Една вечер негов колега го беше поканил на представяне на нов финансов продукт, като доходността по него била над 60% на година. Баща ми изтеглил парите и ги дал на колегата да ги внесе в компанията.

Добре, че той се е забавил с няколко дни и ни ги върна по молба на майка ми. Невероятната възможност се оказа една от многото финансови пирамиди, в които хиляди хора загубиха спестяванията си. Имаше доста разводи, самоубийства и семейни скандали по този повод.

Грешката да не спестяват и да не инвестират на родителите ми, аз и съпругата ми не я допускаме. Всеки свободен лев се влага в истински активи, които ни носят добра доходност. В момента учим Кари какво са инвестиции и как парите да работят за нас. Направили сме „Банката на мама и тате“, която дава 10% доходност на седмица. Да, лихвата е малко висока, но не мисля, че 5-годишно дете може да чака една година, за да получи 0.01% върху спестяванията си, както правят много наши сънародници.

4. Прекалено много разходи за ремонти и подобрения в жилището

Знам, че българите обичаме домовете си. Те са нашата крепост и нашата гордост. Много от детските ми спомени са свързани с ремонти на апартамента, в който живеехме. Започна се с почти едногодишния ремонт, когато купихме жилището. Тогава бях на 5 или 6 години, но още са пред мен ежедневното разбиване на подове и стени, преправяне на електрическата инсталация, прокарване ВиК тръби на терасата (за да стане кухня), боядисването, лепенето на тапети, а след това вкарването на огромни гардероби, бюра и разбира се – холната секция (където се съхраняват най-ценните вещи на домакинството).

Само след две години се наложи да се прави още един ремонт, за да се обособи детска стая за мен и брат ми. И така през следващите близо 30 години този апартамент претърпя всевъзможни подобрения и ремонти. Смени се дограмата, подовете, усвои се и втората тераса, детската стая се превърна отново в спалня, банята претърпя основно преобразяване и вече е с модерните кафяви плочки, а дървената входна врата се замени с блиндирана. Всички това е струвало на родителите ми пари, колкото поне за още 2 апартамента като ремонтирания.

Да не говорим, че според статистиката на банките у нас на първо място по обем и сума са кредитите за закупуване на жилища, а на второ – за ремонти. Разбирам логиката, че домът ти трябва да е уютен, но това може да стане и с доста по-малко пари. В жилището, в което се нанесохме преди 2 години заложихме на минимализма. Направихме съвсем малък ремонт (смяна на дограмата беше основното) и купихме само най-необходимите мебели. Сега има повече пространство, вместо огромни шкафове и гардероби, в които да крием непотребните неща. На това учим и дъщеря ни – че преживяванията са по-ценни от играчките и вещите.

Това бяха 4-те основни грешки с парите на родителите ми, които аз и моето семейство не искаме да повтаряме. Времената са различни и изискват нов подход към финансите и тяхното управление. Дъщеря ни ще живее в съвсем различен свят от нашия и трябва да е достатъчно адаптивна, за да успее в него. Въпреки че е все още е малка, разговаряме с нея като с възрастен и искаме нейното мнение по всички важни въпроси.

Ще се радвам да споделите грешките на вашите родители и как възпитавате децата си по отношение на парите.

Автор: Стойне Василев, източник: Мениджър нюз